Постсоциалистическите общества са изправени едновременно пред много предизвикателства, които водят до сложни отраслови и пространствени промени, включително и в градовете.
Налице са нови модели на социално-пространствена поляризация, основаваща се все повече на неравенството на доходите и на етническата принадлежност. Социалните неравенства, както и дългосрочните етнически взаимодействия, рано или късно се отразяват върху структурата на пространството.
Още през 1925 г. Park, Burgess обобщават, че “физическото разстояние генерира социална дистанция“. По-късно, през 1959 г. Duncan и Lieberson (1959) демонстрират обратнопропорционалната връзка между пространствената сегрегация и интеграцията на етническите групи въз основа на тяхното пространствено разположение в градските райони.
Много учени (Peach 1975; Massey, Denton, 1988 и др.) поддържат мнението, че моделите на пространствена сегрегация са показателни за процесите на интеграция, а концентрацията на население с нисък социален статус намалява шансовете им за възходяща социална мобилност.
Haussermann (2005) определя, че сегрегацията е „проекцията на социална структура върху пространството“, а според Francini (2013) формирането на „етнически анклави“ в градовете може да застраши социалната, културната и пространствената цялост на града. В България живеят различни етнически и религиозни общности, всяка със своите характерни особености и пространствени модели, една от които е тази на ромите. Действителният им брой в страната към 2021 г. се оценява на 730 хил.д.
През последните десетилетия се наблюдава ясна тенденция на концентрация на роми в градовете, където е регистрирано над половината от ромското население. Наблюдава се значително разрастване на съществуващите ромски гетоизирани градски структури (РГГС), както и възникването на нови. РГГС с присъщите им характеристики оказват влияние върху развитието на града като цяло. Това въздействие може да се обясни с териториалния обхват на района, в който са разположени, стратегическото и функционалното му значение или по това как се развива във времето.
Местоположението на квартала определя степента на сегрегация на района често не само във физически, но и в социален план. РГГС могат да бъдат разположени извън главната градска структура (извън строителните граници на града) – това са най-изолираните РГГС, почти изцяло изключени от „живота“ на града; в квартали, разположени както във вътрешната или в централната градска част, така и в периферията на града.
Териториалният обхват на една ГГС варира в големи граници: може да обхваща цял квартал, част от него или група от жилищни сгради. Като местоположение те се намират най-вече в покрайнините на града, но могат да са ситуирани и в сърцевината му. РГГС е създадена в резултат на нуждите на жителите му да заемат дадено пространство (независимо че то може да бъде формирано първоначално в резултат на определено решение на местните власти, а не на естественото желание на общността, в бъдеще то се утвърждава и развива като самостоятелна пространствена единица). Можем да допълним, че РГГС формират хомогенен ареал с определен стереотип на поведение на неговите жители. Разделението на земята в една такава затворена общност в много случаи се базира на вътрешни междуфамилни договорености за достъп до определена площ, независимо че земята, върху която са изградени постройките, е общинска, а не частна. Тук голяма роля играят още роднинските връзки (групата, към която принадлежат) и чувството за близост между съседите. Поради ограничения териториален обхват една от най-големите ценности в „махалата“ е земята и всяко парче от нея се пази ревностно от нейните фиктивни притежатели. На тази основа често възникват конфликти. Характерно за РГГС е формирането на едно специфично отношение към града – тъй като не се чувстват част от него, жителите им го използват, но „отказват“ да живеят в него. По отношение на градоустройствените характеристики РГГС се отличават с гъсто застрояване, лошо качество на сградния фонд, пренаселени жилища, липса на достатъчно жизнено пространство, без наличие на основни удобства, висок дял на незаконните жилища, липса на канализация (особено тези, които се намират в покрайнините на градовете и в селските райони), влошени битови условия. От гледна точка на градското развитие и планиране РГГС са области с недостатъци, свързани с градския дизайн, например липса на близки зони за отдих, както и на образователна, социална и културна инфраструктура. В контекста на града РГГС са функционално изолирани поради физически, природни и/или социално-икономически бариери, които разделят тези територии от останалата част на града. По отношение на социално-демографските характеристики жителите на РГГС се отличават с висока раждаемост спрямо мнозинството, високи нива на детската смъртност, на безработица, особено на младежката и дълготрайната безработица, на бедност, заболяваемост, инвалидност, престъпност, заетост в сивата икономика, в някои случаи междуличностни и междусемейни вражди и конфликти, висок дял на отпадналите от образованието ученици, ниско равнище на образование и професионални умения, търговия с наркотични вещества, нелегално производство на алкохолни напитки, маргинализация, социално изключване.
От екологична гледна точка ГГС се характеризират с високи нива на замърсяване, тъй като много често се намират в близост до индустриални зони, а жителите им са с ниска хигиенна култура. Високата строителна плътност предполага липса на зелени и открити пространства, което също оказва отрицателно влияние върху качествата на микросредата на обитаване. Акумулираните ефекти от социалните, икономическите, градоустройствените и екологичните проблеми ограничават достъпа на жителите до възможности, ресурси и услуги, които се считат за стандартни в другите части на града. РГГС се отличават с три основни аспекта: площно измеренеие, сложност и комплексност на проблемите и несигурност на тяхното бъдещо развитие. Поради тяхното голямо площно измерение (първата характеристика) ГГС имат отражение върху градския район като цяло. Това влияние може да се обясни с пространствения обхват, стратегическата и функционалната значимост на тези структури. Те се явяват пространствена и функционална бариера за градското развитие, представляват тежест за общинския бюджет и се явяват пречка за социалното сближаване. Традиционните инструменти за градско планиране често не са приложими в тези области. Въпреки че ГГС притежават общи характеристики, всяка една от тях се отличава със свой собствен образ и проблеми.
Границите им трябва да се дефинират по гъвкав начин в зависимост от специфичните характеристики и проблеми в дадената структура. Въпреки големия интерес към ромското население емпирични изследвания на ромските махали и мястото им в градското пространство са слабо застъпени. След втората половина на 90-те години се проявява тенденция, която остава скрита за много институции, изследователи и макрообществото, а именно масово строителство и реконструкция на нови жилищни сгради както в самия квартал, така и върху новопридобитите общински имоти. Тази проблематика е слабо застъпена в научните изследвания в България въпреки нарастването на броя и относителния дял на ромското население и сериозните трудности, които среща страната в цялостния процес на интеграция на ромите, нарастващата гетоизация в градовете и произтичащите от това опасности от нарастване на етническото напрежение.
Ромските квартали се променят много интензивно както в хоризонтален (в пространството), така и във вертикален (във височина) аспект, голяма част от динамиката във вътрешната структура на махалата остава скрита за местните власти, което значително затруднява последващите действия. Не е възможно да се установи реалната ситуация, тъй като незаконните постройки бързо се увеличават, а в същото време не присъстват на кадастралните карти и градоустройствените планове. Формирането и разрастването на ромските квартали (махали) засилват и правят невъзможни разрешаването на едни от най-важните проблеми, свързани с ромското население, а именно – интеграцията. Децата още от най-малка детска възраст живеят, а след това учат в сегрегирана среда, като по този начин всички настоящи и бъдещи действия за разрешаване на наличните проблеми са обречени на неуспех. Изследването на процесите на възникване и развитие на РГГС и мястото й в градското пространство е от голямо значение, защото те дават много ясна оценка на многоаспектните отношения между етническите общности. Именно поради тази причина емпиричното изследване на моделите на жилищно разпределение предоставя важна информация, тъй като то е важен показател за степента на интеграция, от една страна, и до голяма степен за желанието на отделните групи да взаимодействат помежду си.
Насочването на вниманието към градските гетоизирани структури е продиктувано не само от научен интерес, но и от възникването на потенциални трудности в бъдеще. Разбирането на основните механизми на пространствена сегрегация може да подпомогне политиците и местните власти при опита им да реинтегрират градските гетоизирани структури в пространството. Развитието на града се определя от комплексното взаимодействие и развитие на структури от различни пространствени нива. Формирането и развитието на РГГС са резултат от продължителното взаимодействие между специфични пространствени модели и социалните, икономическите, политическите, природногеографските и институционалните трансформации, които са оказали влияние върху формирането, преструктурирането и развитието на отделните квартали, от една страна, и от поведението на различните участници и предоставените им възможности, от друга.
Изясняване на връзките „пространство–време“ и „пространство–население“ са изключително важни и формират централния фокус на научните изследвания в областта на пространствената сегрегация.