Изследователски методи

  1. В настоящото изследване се използват комбинирани методи с цел получаване на количествени и качествени данни, с което да се проучат изследваните процеси в по-голяма дълбочина. Нито един от методите не се прилага като доминиращ, а се възприемат като равностойни и взаимнодопълващи се, което гарантира постигането на задълбочени резултати. В това проучване интервютата са един от основните методи за набиране на информация. Подготвени са конкретни въпросници и ще бъдат проведени дълбочинни интервюта с представители на местните власти на градовете, в които са формирани ромски градски гетоизирани структури, както и със здравни и образователни медиатори, учители, лични лекари, които притежават значителни познания, свързани с населението на РГГС. В процеса на проучванията се очаква резултатите от тези качествените изследвания да се допълнят и потвърдят от количествените. Предвидено е да се направи количествено изследване, което да обхване ромското население на шест моделни града (Кюстендил, Русе, Асеновград, Лом, Стралджа, Добрич), които са подбрани по един във всеки едни от шестте района на планиране, в зависимост от броя населението на града и на ромите в него, локализацията на ромската гетоизирана градска структура в градското пространство, мястото, което заема самият град спрямо заобикалящото го пространство, като например характера на етническата структура на околните селища, местоположението на града в йерархичната градска структура и спрямо формираните ареали с висока концентрация на ромско население (Илиева, 2013), динамиката в броя на ромите и на населението в града през последните десетилетия и др. Разработен е въпросник, чрез който ще бъде събрана емпирична информация по няколко основни теми: етнодемографски показатели, социално-икономическа структура на домакинствата, градоустройствени характеристики, битова осигуреност на домакинствата, степен на удовлетвореност от града, квартала, жилището, субективна оценка на квартала, взаимоотношения в рамките на общността, както с останалите ромски квартали и мнозинството, достъп до различни градски ресурсии др..Прилагането на тези методи дава възможност за достъп до информация за социалните процеси, които няма как да се извлекат от статистическите данни.
  2. Количествените и качествените данни, които се получават чрез теренните проучвания, са комбинирани с пространствени данни. При проследяване на тенденциите за трансформация на градското пространство е предвидено да се използват ортофото изображения, интегрирани планове за градско възставовяване и развитие на съответния град, извадки от кадастрални карти, общи устройствени планове. Ортофотото е въздушна снимка, геометрично коригирана („орторектифицирана“) така, че мащабът е един и същ. За разлика от некоригираната въздушна снимка, ортофотото може да се използва за измерване на истинските разстояния, защото точно представя земната повърхност, след като е изравнена по отношение на топографския релеф, изкривяванията от обектива и наклона на камерата. Предвидено е да се направи заснемане и картиране на РГГС в петте моделни града с безпилотен летателен апарат. Посредством изброените техники за събиране на пространствена информация се извличат данни, свързани със структурата на града, особеностите в неговото развитие, динамиката в пространственото развитие на РГГС, морфологични особености, функциите, които изпълнява не само той, но и жилищният ареал, в който се намира гетоизираната структура, и начина по който се развиват отделните негови жилищни единици. Получените изображения от кадастъра, ортофото изображенията и заснеманията с безпилотен летателен апарат са геореферирани и дигитализирани в ГИС среда. Технологиите на ГИС са използвани и за изчисляване на различни градоустройствени показатели, които са привързани като атрибутивна информация към съответния слой. На основата на пространствени характеристики на РГГС са изчислени различни показатели и индекси, чрез които се измерват нивата на пространствена сегрегация, при групирането на които се формират различни пространствени модели. Приложението на разновременни данни в ГИС среда дава възможност да се направи дългосрочен анализ на промените на отчетените пространствени единици и проследяване на тяхната динамика във времето. Създадената пространствена база данни може да се надгражда с картофрагиране през следващите години и по този начин създадената атрибутивна информация постоянно да бъде актуализирана и подновена. ГИС слоевете могат да се предоставят на местните власти, за да се отчете актуалната информация, тъй като, както стана ясно, кадастралните планове не предоставят актуална информация, имайки предвид, че по-голяма част от сградния фонд има незаконен характер.