Резултати

РП1: ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Дейност 1.1. Организация на изпълнението на проекта. Техническо оборудване за целите на проекта и закупуване на софтуер.

  • Постигнат резултат

Дейността е планирана през първите три месеца от началото на проекта. През първата седмица след подписване на договора е организирана и проведена работна среща по проекта, на която ръководителят представи проект за разпределение на задачите за всеки един от членовете на екипа за първия етап. Предложението е обсъдено и прието. Дискутирани са възможните трудности, които биха възникнали при изпълнението на задачите и механизмите за тяхното преодоляване. На същата среща е обсъдена и необходимостта от закупуване на компютри за определени членове от екипа. През следващите седмици са проучени цените на техниката, събрани са оферти и е направен избор на тази, която предлага най-изгодни ценови параметри.

Дейност 1.2. Теоретично обобщение на изследванията, отнасящи се по темата на проекта, базирани на българския и чуждестранния опит.

  • Постигнат резултат

Тази дейност е планирана за първите дванадесет месеца от стартирането на проекта. Очакваният резултат е постигнат. Разгледани са различни теории и концепции на европейски и американски учени, очертани са теоретичните аспекти. Изяснена е същността на основни понятия (пространствена сегрегация, пространствена концентрация, градска гетоизирана структура, клъстер, етнически анклав, десегрегация, социална интеграция, гето и т.н.) свързан с пространствената сегрегация, като е направен преглед на литературата по тематиката на разглеждания проблем. Освен заложените дейности към 2.1. са направени допълнителни проучвания свързани с глобалното гето и мястото на градските гетоизирани структури. Резултатите са публикувани в самостоятелната монография на Красимир Асенов „Отвъд ойкумена. Глобалното гето“, Пловдив: Студио 18, ISBN 978-619-7249-80-4, 208 стр.

Дейност 1.3.: Описание, оценка и анализ на методите, използвани в изследването и създаване на универсална методика за изследване на пространствената сегрегация и социална интеграция на ромите в градовете. Подбор на подходящи индекси за измерване на пространствената сегрегация.

  • Постигнат резултат

Тази дейност е предвидена за първите девет месеца от стартирането на проекта. Очакваният резултат е постигнат. Разгледани са различни теории и концепции на европейски и американски учени, очертани са теоретичните аспекти в същността на пространствената сегрегация, факторите, влияещи върху нейното формиране и развитие, многоаспектните измерения на пространствената сегрегация, положителните и отрицателните последици, формираните под нейното въздействие пространствени модели, методите за измерване на нивата на пространствена сегрегация, различните политически подходи за намаляване на високите нива на пространствена сегрегация.

РП2: СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

Дейност 2.1. Обсъждане на анкетната карта и индикативни въпроси за дълбочинните интервюта

  • Постигнат резултат

Дейността е планирана за месеците 9-18 от началото на проекта и е с продължителност 9 месеца. Заложените дейности и планираните резултати в проекта са постигнати.

Въз основа на теоретично обобщение на изследванията свързано с тематиката на проекта (РП1) са съставени и тествани анкетни карти. След редактиране и доуточняване на някои въпроси са съставени няколко анкети, а именно:

  • Анкетна карта, насочена към жителите на Харман махала, гр. Пловдив. Въпросникът включва общо 133 въпроса, групирани в няколко тематични направление, а именно: част първа – демография (25 въпроса); част втора – заетост (13 въпроса); част трета – здравеопазване и образование (22 въпроса); част четвърта – култура, спорт, свободно време, отдих (17 въпроса); част пета – социални дистанции и стереотипи (21 въпроса); част шеста – жилищни условия – обективна и субективна оценка на средата за обитаване (35 въпроса) (Приложение I.1.).
  • Анкетна карта, насочена към учениците на в ОбУ „Йордан Йовков“, гр. Пловдив и ОУ „Панайот Волов“, Харман махала, гр. Пловдив, включваща 49 въпроса (Приложение I.2.)
  • Индикативни въпроси, насочени към директорите на в ОбУ „Йордан Йовков“, гр. Пловдив и ОУ „Панайот Волов“, Харман махала, гр. Пловдив (Приложение I.3.)
  • Индикативни въпроси, насочени към учителите на в ОбУ „Йордан Йовков“, гр. Пловдив и ОУ „Панайот Волов“, Харман махала, гр. Пловдив (Приложение I.4.)
  • Индикативни въпроси, по въпросите свързани с заетостта и жилищното настаняване със специалист по жилищно настаняване и социални дейности, район Северен, гр. Пловдив; експерт в Дирекция Социално подпомагане – Пловдив към Регионална дирекция – Пловдив; главен експерт в Дирекция социална политика, община Пловдив; директор БЧК, област Пловдив; Младши експерт в отдел КЕИ , Дирекция АКРРДС (областна администрация Пловдив); секретар в областният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Областна администрация – Пловдив (ОССЕИВ); Дирекция Бюро по труда – гр. Пловдив (Приложение I.5.; Приложение 1.6.), здравни медиатори, работещи в Харман махала, личен лекар, гинеколог и медицински работници, които обслужват Харман махала в ДКЦ 3, който се намира непосредствена близост до квартала (Приложение 1.7.).

Дейност 2.2. Подготовка за провеждане на социологически проучвания

  • Постигнат резултат

Дейността е планирана за месеците 9-24 от началото на проекта и е с продължителност 15 месеца. Заложените дейности и планираните резултати са постигнати.

  • Организирано и проведено е специализирано количествено изследване с обем на извадката от 500 пълнолетни жители в Харман махала в гр. Пловдив, което обхваща 32% от населението на градската гетоизирана структура. Интервютата са проведени по домовете на респондентите.
  • Проведено е количествено изследване с 100 ученика от ОбУ „Йордан Йовков“, гр. Пловдив и ОУ „Панайот Волов“ и дълбочинни интервюта с директорите на двете училища; с 10 учители от ОбУ “Йордан Йовков“, гр. Пловдив, с 10 учители от ОУ „Панайот Волов“, гр. Пловдив. В двете училища се обучават над 95% от децата в Харман махала, гр. Пловдив.
  • Проведени са дълбочинни експертни интервюта по въпросите свързани с заетостта и жилищното настаняване със следните експерти:
  • Специалист по жилищно настаняване и социални дейности, район Северен, гр. Пловдив;
  • Експерт в Дирекция Социално подпомагане – Пловдив към Регионална дирекция – Пловдив;
  • Главен експерт в Дирекция социална политика, община Пловдив;
  • Директор БЧК, област Пловдив;
  • Младши експерт в отдел КЕИ , Дирекция АКРРДС (областна администрация Пловдив), секретар в областният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Областна администрация – Пловдив (ОССЕИВ);
  • Старши експерт от „Бюро по труда“ Пловдив.
  • Проведени са дълбочинни експертни интервюта по въпросите свързани с проблемите със здравеопазването и образованието със здравни медиатори, работещи в Харман махала, личен лекар, гинеколог и медицински работници, които обслужват Харман махала в ДКЦ 3, разположен в непосредствена близост до квартала.

Дейност 2.3. Набиране на информация за създаване на геопространствена база данни. Закупуване на ортофотоизображения, заснемане на терена с безпилотни летателни апарати (БЛА). Обработка на изображения.

  • Постигнат резултат

Дейността е планирана за месеците 9-24 от началото на проекта и е с продължителност 15 месеца. Заложените дейности и планираните резултати в проекта са постигнати.

През втория месец от стартирането на проекта са закупени ортофотоизображения на Харман махала от Военно-географската служба – гр. Троян за годините 1952, 1965, 1975, 1982, 1989, 2010, 2013 г. Направени са две заснемания на терена – през 2018 и 2020 г., с безпилотен летателен апарат (дрон) от ниска височина 90-120 метра с прецизни инструмента за заснемане и регистриране на данни във видимия спектър. Ортофотото е въздушна снимка, геометрично коригирана („орторектифицирана“) така, че мащабът е един и същ. Снимката притежава същата липса на изкривяване като картата. За разлика от некоригираната въздушна снимка, ортофотото може да се използва за измерване на истинските разстояния, защото представя точно земната повърхност, след като е изравнена по отношение на топографския релеф, изкривяванията от обектива и наклона на камерата. Ортофотоснимките могат да се използват навсякъде, където се използват картите. Основна цел при обработката на получените цифрови изображения е премахването на всички деформации (геометрични и радиометрични) и преобразуването им в стереомодел и ортоизображения, които позволяват извличане на графична и атрибутивна информация.

РП3: ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОСТРАНСТВЕНАТА СЕГРЕГАЦИЯ

Дейност 3.1. Проучване на вътрешните и външните фактори за пространствена сегрегация и степента на тяхното взаимодействие

  • Постигнат резултат

Дейността е планирана за месеците 16-27 от началото на проекта и е с продължителност 12 месеца. Заложените дейности и планираните резултати от проекта са постигнати. Направен е задълбочен анализ на степента на влияние на факторите, които оказват влияние върху формирането и динамиката на Харман махала. Те са разделени на две групи– вътрешни и външни. Към първата група са анализирани демографските и етнокултурните фактори, а към вторите – политическите и институционалните, социално-икономическите и дискриминационните. Анализът доказва сложното взаимодействие между тях, като са отделени водещите фактори през отделните периоди. Силното влияние на вътрешните фактори е потвърдено, чрез анализа на действащите вътрешни правила, закони, норми; етническите взаимоотношения; устойчивостта на квартала; изградените модели за подкрепа; функциониращите вътрешни социални мрежи резултат от продължителното съвместно съществуване; силно развитото чувство за принадлежност към мястото, т.нар. „sence of place“, които оказват значително влияние върху териториалното обособяване и концентрация на ромското население и върху желанието им да запазят своята идентичност, традиции и култура; пространствената стигматизация; стереотипите, социалната и пространствената дистанция между етническата група и мнозинството и останалите групи от населението. Връзката между пространството и населението в Харман махала е дълбоко вкоренена, като самата общност трансформира това пространство, което представлява „огледало“ на нейните ценности, нагласи и възприятия. Тези твърдения се потвърждават и от резултатите от менталното картографиране и високата субективна оценка на квартала и съседите. Високата субективна оценка, която дават жителите на махалата и която е тясно свързана с вътрешните фактори на пространствена сегрегация, е резултат и от чувството за сигурност, което изпитват жителите на ромския квартал – нещо, което етническите групи търсят постоянно. Много силна роля върху формирането на етнотериториалната общност и отдалечаването на държавата изиграва изповядваната от нейните членове мюсюлманска религия и турският майчин език. Тези етнически признаци водят до формирането на мисълта за отчужденост на турските роми (каквито са над 90 % от населението на Харман махала) освен от мнозинството, но и от останалите ромски групи.

Дейност 3.2. Събиране на данни за демографските и социално-икономическите процеси

  • Постигнат резултат

Дейността е планирана за месеците 16-27 от началото на проекта и е с продължителност 12 месеца. Заложените дейности и планираните резултати са постигнати. На основата на събраните данни от количествените изследвания проведени през май-юни 2018 г. и проведените интервюта с ромите от Харман махала е изготвен задълбочен анализ на демографските и социално-икономическите процеси. Проследена е промяната и формирането на съвременната етническа, религиозна и лингвистична структура на Харман махала, анализирани са особеностите в промените на броя на населението, естественото възпроизводство, миграционно поведение (вътрешни и външни миграции), големината и структурата на домакинството, образователната структура и др., както и интеграцията на ромите на пазара на труда, размера и структурата на доходите, нивата и продължителността на безработицата, факторите за социалното изключване от пазара на труда.

Дейност 3.3. Подготовка на различни слоеве в ГИС среда на жилищните квартали, градската инфраструктура, градските ресурси и др.

  • Постигнат резултат

Дейността е планирана за месеците 16-33 от началото на проекта и е с продължителност 18 месеца. Заложените дейности и планираните резултати са постигнати.

Към геореферираните и дигитализирани слоеве, получени на основата на ортофото изображенията и заснемането на терена с безпилотен летателен апарат, е създадена атрибутивна информация. Компоненти на информационната система включва: застроена площ на жилищните сгради, етажност, тип собственост, функционалност на сградата. Създадени са отделни слоеве, които се отнасят до градската инфраструктура и градските ресурси. Технологиите на ГИС са използвани и за изчисляване на различни градоустройствени показатели: коефициенти за интензивност на застрояването, застроени площи, височина на сградите, достъп до градските ресурси и др., които са привързани като атрибутивна информация към съответния слой. Създадената геопространствена база данни е потвърдена чрез теренни проучвания, реализирани в произволни точки.

Дейност 3.4. Проучване на промените настъпили в пространствения обхват на ромските квартали/махали в Харман махала гр. Пловдив през последните десетилетия

  • Постигнат резултат

Дейността е планирана за месеците 16-33 от началото на проекта и е с продължителност 18 месеца. Заложените дейности и планираните резултати са постигнати. Направен е анализ на промените настъпили в пространствения обхват на Харман махала в гр. Пловдив от 1952-2018 г. Резултатите са представени в глава от книга „Dynamics of the internal structure and habitation conditions of the ghettoized urban structure of Harman Mahala quarter – Plovdiv, Bulgaria (through combined application of remote sensing and field research methods)“ с автори Nadezhda Ilieva , Krasimir Asenov , Boris Kazakov  and Todor Lyubenov на издателство Springer.

Дейност 3.5. Изработване на моделите на пространствена сегрегация

  • Постигнат резултат

Дейността е планирана за месеците 16-33 от началото на проекта и е с продължителност 18 месеца. Заложените дейности и планираните резултати са постигнати. Моделите на пространствена сегрегация предоставят важна информация за многоаспектните отношения между етническите общности и свързаните с тях процеси на пространствена сегрегация. Формираните модели на пространствена сегрегация, характеризират пространствените изражения на интеграцията и са разгледани в три взаимнодопълващи се аспекта: абсолютно местоположение на ромската етническа група, степента на мобилност в градското пространство и достъпа й до градските ресурси. Тези три аспекта са взаимно допълващи се, тъй като достъпът до ресурси зависи от местоположението на етническата общност в пространството и на съоръженията, които те използват. Пространственият анализ на достъпността се приема като инструмент, чиито вариации в различните стойности служи за измерване на степента на изключване от определени области и оттук – на техните жители до местните ресурси. По този начин измерването на достъпността води до генерирането на нова, допълнителна информация като количествен инструмент за измерване на пространствената сегрегация. Всяка група от населението си взаимодейства с външната среда, използва типичните места на обитаване, работа, образование, обслужване и свободно време. Около всеки индивид се очертава пространство, в което той се движи – т.нар. „активно пространство“  (space of action), като по този начин участниците (субектите) са поставени в центъра на пространствените отношения.

Дейност 3.6

Постигнат  резултат

Дейността е планирана за месеците 16-33 от началото на проекта и е с продължителност 18 месеца. Заложените дейности и планираните резултати са постигнати. Анализът на пространствената сегрегация, която има многостранен характер, изисква прилагането на интердисциплинарни методи и различни показатели. Показателите, които са приложени при измерването на нивата на пространствена сегрегация, са подбрани така, че да отговарят на следните изисквания:

  • да отразяват теоретичните постановки, свързани с пространствената сегрегация;
  • да дават възможност да се правят сравнения както в рамките на града, така и между отделните групи от населението;
  • да имат количествено изражение, което предоставя възможността изследваните процеси по-бързо и по-лесно да бъдат оценявани, като се  елиминира  необходимостта  от  събирането  и обработката на голям масив от данни.

Използваните показатели могат да бъдат групирани в две категории: социологически и пространствени или географски. Показателите за пространствена сегрегация ни позволяват да обобщим и следователно да сравним пространствените разпределения на различните етнически групи. При измерването на процесите на пространствена сегрегация на Харман махала, гр. Пловдив, са приложени както социологически показатели, които описват социалните взаимоотношения в определено социално пространство, така и пространствени, които се фокусират върху анализа на пространствените аспекти на сегрегацията, като при изчисляването на последните са използвани географски информационни системи.

РП4: УЧИЛИЩНА СЕГРЕГАЦИЯ

Дейност 4.1. Анализ на училищната сегрегация при ромите в Харман махала гр. Пловдив и оценка на ролята на образованието в процеса на интеграция

  • Постигнат резултат:

Дейността е планирана за месеците 25-33 от началото на проекта и е с продължителност 9 месеца. Заложените дейности и планираните резултати са постигнати.

Изпълнението на задачите по дейността започна с изследване на феномена училищна (образователна) сегрегация на базата на научни публикации по темата и анализ на редица национални и международни доклади. По този начин се установява, че проблемът с училищната сегрегация е налице в различна степен на проява във всички страни, в които броят и делът на ромите е значителен, както и че решаването на проблема е съпътстван с редица трудности и на практика той не е преодолян никъде.

На следващия етап от изпълнението на задачите по дейността са изготвени три анкетни карти – за ученици, за учители и за училищни директори, които бяха попълнени от съответните групи респонденти по време на организираните и проведени теренни проучвания в гр. Пловдив. Въз основа на проведените анкетни проучвания, фокус групи и интервюта сред ученици, учители и директори в две училища в гр. Пловдив е направен анализ на социалната, в това число образователната интеграция и сегрегация на ромите; нагласите на  населението от ромски произход за нуждата от образование; разкрити са проблемите и причините за слабия ефект от интеграционната политика. В резултат на анализа на наличните изследвания по въпросите за училищната сегрегация и анализа на резултатите от анкетното проучване, е установено, че процесът на социалното включване на етническите малцинства, в частност ромите, трябва да се осъществява при отчитане на техните особености и на местната специфика на проблемите, при активното участие на местната власт, неправителствените организации, училищните ръководства и родителското тяло.

Дейност 4.2. Набиране на  първичната информация за достъпа до градски ресурси

  • Постигнат резултат:

Дейността е планирана за месеците 25-33 от началото на проекта и е с продължителност 9 месеца. Заложените дейности и планираните резултати са постигнати.

Резултатите от разглежданата дейност са публикувани в монографията на Равначка и Казаков (2022), в която са анализирани особеностите, тенденциите и проблемите в социално-икономическа интеграция на населението от ромски произход в Харман махала, гр. Пловдив. Специално внимание е отделено на проблемите и достъпа до образователната и здравната сфера, както и на активното включване на ромите на пазара на труда. Монографията съдържа четири глави: глава първа „Теоретико-методологични аспекти“, глава втора „Интеграция на ромите в областта на образованието“, глава трета „Интеграция на ромите на трудовия пазар“ и глава четвърта „Интеграция на ромите в областта на здравеопазването“, всяка от които представя съответните резултати и анализи.

Социологическото проучване включва четири анкетни карти, които са разработени от екипа на настоящия проект. Първото анкетно проучване е направено сред населението в Харман махала, гр. Пловдив. Анкетата обхваща 133 въпроса, разпределени в шест раздела, включващи въпроси свързани с: демографския профил на респондентите; трудовите характеристики и заетост на респондентите; образователния и здравния им статус; отношението на респондентите към културата, спорта, отдиха и развлеченията; социални дистанции и стереотипи. Второто анкетно проучване е направено сред учители, ученици и директори в две училища в град Пловдив – Обединено училище „Йордан Йовков” и Основно училище „Панайот Волов”. То включва три анкетни карти, които съдържат както затворени, така и отворени въпроси целящи разкриване на нагласите и отношението на респондентите към изследваната тематика. Общият брой респонденти e 118, от които 106 ученика (на възраст между 12–17 години), 10 учителя и двама директора. Дълбочинни интервюта са проведени със: специалисти по жилищно настаняване и социални дейности, район „Северен“, гр. Пловдив; експерт в Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив към Регионална дирекция – Пловдив; главен експерт в Дирекция „Социална политика“ – община Пловдив; директор Български червен кръст – област Пловдив; младши експерт в отдел „Координация и европейска интеграция“ към Дирекция „Административен контрол регионално развитие и държавна собственост“ – Областна администрация –  гр. Пловдив; секретар в Областния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (ОССЕИВ) към Областна администрация – гр. Пловдив; експерт Дирекция „Бюро по труда“ – град Пловдив (ДБТ Пловдив).

РП5: ОЦЕНКА НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ

Дейност 5.1. „Анализ на местните политики за интеграция на ромите“

Постигнатите резултати се отнасят до: анализирани са политиките за интеграция на ромите провеждани в Европа; направена е оценка на успешните и неуспешните практики във връзка с интеграция; направена е адаптация на успешните мерки за интеграция на ромите спрямо условията на България; направен е анализ и оценка на успешните и неуспешните политики по ромския въпрос на национално и регионално ниво в страната. Направена е оценка на ефективността на местните политики за интеграция на ромите и са дадени предложения за повишаването й. Проучен е европейския опит в страни, които имат подобни проблеми, но са намерили вече решения за справяне с интеграцията на ромското население. Отчетени са позитивните примери от Финландия, Словакия и Унгария. като всяка една от тези страни прилага различни методи за интеграция, някои от които се припокриват, докато други са специфични спрямо условията в съответната страна. Основната положителна практика, на която се залага и в трите проучени страни е образованието, както на децата, така и на техните родители, като ясно се осъзнава, че в свят, който се дигатилизира и компютаризира, всеки един човек и всяка една общност, която е с ниско образователно ниво, няма елементарни езикови и компютърни способности е обречен на пълна маргинализация и отпадане от обществения, социален и икономически живот. Във Финландия се прилагат финансови стимули за висше образование на деца от ромски призход, а също така се стимулират работодатели, които наемат служители-роми, но не само това, а ги подпомагат да продължават своето образование и квалификация. В Унгария са създадени цели академии, в които се обучават деца и родители заедно на основни езикови и компютръни спосбности, но също така и на практични умения, които могат да служат за реализация  в живота. И на двете места образованието е пряко свързано с възможности за реализация. Успешна практика в Унагрия е и обучение на местния диалект на езика романес, но при задължително владеене на унгарски на много добро ниво.

РП6: ОБОБЩЕНИЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Дейност 6.1. Обобщение и анализ на получените резултати. Представяне на междинен отчет пред Фонд „НИ“

  • Постигнат резултат

Направено е обобщение и анализ на резултатите. Изготвения краен отчет е предаден в срок пред Фонд „НИ“

Съгласно решение на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ са взети следните решения:

  • Срокът за изпълнение на втория етап на договор ДН 15/7 от 11.12.2017 г. се удължава с осем месеца и е приет срок за приключване на проекта 10.02.2022 г. и срок за предаване на отчета 10.03.2022 г. (Протокол №56/25.06.2021 г.)
  • Да бъдат прехвърлени неизразходвани средства в размер от 7 372,29 лв. във втори етап на проекта (Протокол № 5/08.11.2019 г.).