Основната цел на настоящото изследване е да се направи анализ на формираните ромски градски гетоизирани структури в България и тяхната пространствена динамика (граници и обхват, вътрешна структура, модели на пространствена организация) от началото на ХХI в. чрез приложение на дълбоките невронни мрежи, в частност методите за откриване, разпознаване и семантична сегментация на обекти върху ректифицирани аерофото снимки с много висока разделителна способност до 5 см, и географските информационни системи, като се измерят нивата на пространствена сегрегация и се направи комплексна демографска и социално-икономическа характеристика на ромското население в градовете на България. Освен с вътрешната си структура гетоизираните градски структури се отличават със специфични модели на пространствена организация в зависимост от местоположението на ромската махала от гледна точка на мястото, което заема в пространствената структура на града. В тази връзка чрез използване на специфични показатели и с приложение на географските информационни системи ще бъде оразмерена пространствената сегрегация в градовете и ромските градски гетоизирани структури и ще бъдат позиционирани в концептуалната схема, създадена от Massey и Denton през 1988 г.
Практико-приложната цел на проекта е да се изведат и систематизират ефективни стратегии, подходи и конкретни дейности за реинтегриране на градските гетоизирани структури в пространството, като по този начин от една страна ще се противодейства на „капсулирането“ на ромската етническа общност в тези квартали, а от друга страна ще се подпомогнат местните и централни власти в процеса на градско планиране и развитие на града. Разбирането на основните механизми на сегрегацията, на начина, по който тя се появява и развива, подпомага усилията на политиците за реинтеграция на гетоизираните структури в градското пространство. Едно подобно изследване ще подпомогне разработването на успешна регионална политика и ще улесни мерките за вземане на решения.